Ако времето, в което живеем не налагаше незабавна реакция на цялото общество – политическо, интелектуално и най-вече гражданско, навярно всички /с малки изключения/ биха продължили монотонния си начин на съществуване по старата порочна схема – с промяна на играчите, а не на концепцията, на структурата, на подхода и най-вече на мисленето.

            И ако трябва да се търси отговорност, тя трябва да се търси от всички ни. Защото, когато една държава е създала предпоставки на младо поколение убийци и разрушители за размяната на няколко “люлки” готованци и нагаждачи, за зараждането на последователи ксенофоби, за робия на хора – на други от техния етнос и за корупция от най-безобидния до най-крещящо показния тип, то няма как да не сме виновни всички. И тези, които са тук и се гънат неистово, и тези, които България отгледа, обучи и в последствие загуби – някои безвъзвратно, други непоправимо, и анализаторите, слугуващи на този или онзи цвят и стратезите, и съветниците от тази или онази приятелска държава, разиграващи поредния сценарий, както се казва “на терен” в реално време и условия. Затова би трябвало само хора, получили обективна положителна оценка, да претендират за привилегията да изведат страната ни до нивата за икономическо и политическо партньорство в Европа – нещо, което е слабо вероятно, а от тук и основата, която е доста учудваща – персони били й яростни противници да прегърнат идея в диаметрална противоположност с личната им идеология, но явно доволно отговарящи на икономическия им интерес.

            Възможността, която без съмнение се открива пред младите във всички аспекти на живота при присъединяването ни към европейското семейство всъщност е възможност хора в младежка възраст, с тясна специализация, високотехнологично и иновационно образование и мислене, хора – непокварени от схемата на живот през последните 17-18 години, да бъдат лицето, облика, а защо не и гръбнака съвсем скоро именно на това гражданско общество, за което бленува обикновения български човек.

            Приемайки, че първата, най-широкомащабна част от прехода е към своя край и първоначалното натрупване на капитали е почти приключило, то за всеки е ясно, че предстои преразпределение и усвояване на еврофондове в особено големи размери и ако не желаем те да бъдат разпилени в комисионни, между преговори и траншове, в институции, некомпетентни в ресорите си, които и досега са връщали пари от предприсъединителните такива, трябва да улавяме всеки възможен момент от живота си и да не допускаме той да се превърне в посредствен откъслек време, в което сме имали възможността да дадем своя принос за страната, за народа си, а в крайна сметка за самите нас и нашите деца. Поколенията след нас трябва да стъпят на основа, на която ние за съжаление нямахме щастието да проходим и понеже времето е назряло -  сега е мигът.

            Късмет и вяра, приятели!

 

З какви непокварени млади хора пишеш,за тези които се напиват до припадак или за тези които като ги срешнеш по улицата те пребиват просто еи така за разгряфка.Или пък за тези които в училищата се гаврят с учители и ученици само защото бащата или маиката били някакви ''големи''.А може би за тези които се дрогират.Гласувал ли си.

Във всеки случай, Жоро говори за хора, които са били в час по Български език и не правят такива грешки в правописа.

И каква е връзката сгоре написаната тема.

"Зa какви непокварени млади хора пишеш,за тези които се напиват до припада(ъ)к или за тези(,) които като ги среш(щ)неш по улицата те пребиват просто еи(й) така за разгряф(в)ка.Или пък за тези които в училищата се гаврят с учители и ученици само защото бащата или маи(й)ката били някакви ''големи''.А може би за тези(,) които се дрогират.Гласувал ли си."

Сега виждаш ли кои са ти грешките.

Специално аз си мисля, че ако човек изказва толкова силни мнения, поне трябва да се научи да пише правилно!

Виновен съм.