Национален земеделски събор ще се състои на 14 юни в местността Янини грамади, село Славовица. Тази година събитието протича под надслов НАЦИОНАЛЕН ОБЕДИНИТЕЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪБОР. Земеделци от цялата страна ще се съберат да почетат живота и делото на  министър - председателя и водач на земеделското движение в България Александър Стамболийски.

Александър Стамболийски е роден  през 1879 г. в пазарджишкото село Славовица. Участва като делегат от с. Ветрен в първия учредителен конгрес на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) в гр. Плевен през 1899. Следва философия в Хале и агрономство в Мюнхен . Поради тежко заболяване през пролетта на 1902 г. прекъсва и се завръща в България, където се отдава изцяло на обществено-политическа дейност. Под негово ръководство се изработва първата програма на БЗНС и той става фактически водач на съюза. Народен представител в XIV (1908-1911) и XVI-XX (1913-1923) обикновено и в V (1911) велико народно събрание. Под негово въздействие БЗНС провъзгласява лозунга за самостоятелна селска власт, която да защитава „общоселските интереси". Като народен представител се обявява против измененията на Търновската конституция и против участието на България в Първата световна война. При срещата на опозиционните водачи на 4 септември 1915 г. с цар Фердинанд той го предупреждава, че ще отговаря, ако въвлече България във войната. Заради тази му постъпка е касиран като депутат в XVII ОНС и осъден на доживотен затвор (1915).  През юли 1919 г. е включен в състава на българската делегация за изготвяне на мирния договор в Париж. Като председател на Министерския съвет подписва Ньойския мирен договор на 27 ноември 1919 г. Стреми се да изведе страната от международната й изолация и да стабилизира международното й положение. На 21 май 1920 г. образува самостоятелен кабинет на БЗНС. Оглавява българската делегация на международната конференция в Генуа и Лозана,  сключва спогодба с Югославия. Знак за успешната му външнополитическа дейност е фактът, че България е първата старана от победените в І-вата световна война, която през 1920 г. е приета за член на Обществото на народите /сегащното ООН/.

Под негово ръководство са прокарани важни реформи във вътрешния икономически и политически живот на страната: аграрна реформа, трудова повинност, просветна реформа, закон за банковия надзор, закон за борба с инфлацията, закон за борба с разбойничеството, закон за насърчаване на родното производство, закон за консорциума и др. Със своите действия, които се изразяват в осигуряване на финансова сигурност и контрол  на банковите институциии, борба със спекулата и контрабандата, насърчаване на средния и дребния бизнес, ограничаване на правомощията на монархическия режим, търсенето на съдебна отговорност от виновниците за първата национална катастрофа, както и намерението за изработване на нова Конституция на България, Александър Стамболийски настройва част от едрия капитал срещу себе си и оглавяваното от него правителство и предизвиква противодействие в страната.

На 9 юни 1923 срещу правителството на Александър Стамболийски е извършен дворцов военно-политически преврат. По време на преврата Стамболийски се намира в родното си село Славовица, където разработва проекта за новата българска конституция. Заловен е от специалния отряд на капиран Харлаков, който е съставен от най- садистичните  убийци на различни македонстващи чети и  е убит по особено жесток начин.

В с. Славовица се намират родната къща и вилата на Александър Стамболийски. Вилата на Стамболийски, дворът и стопанският му двор са превърнати в музеи и паметници на българската история и култура.

Тази година на 14 юни се навършват 85 години от жестокото убийство на Александър Стамболийски. Традиционно всяка година Земеделският съюз почита паметта на великия държавник. Тази година, точно на датата на жестокото убийство – 14 юни, земеделци от цялата страна ще се съберат в местността Янини грамади и ще отдадат своята почит на големия водач и идеолог на земеделското движение. Съборът ще премине под надслов НАЦИОНАЛЕН ОБЕДИНИТЕЛЕН ЗЕМЕДЕЛСКИ СЪБОР. На него ще присъстват земеделци от цялата страна, които са заявили своето желание да бъдат част от ЕДИНЕН Земеделски съюз, основан на принципи, ценности и идеология. Хора, за които дъщерята на Д-р Г.М.Димитов - Анастасия Г.М.Димитрова – Мозер е естествения и емблематичен лидер на всички земеделци в България, почтеният, принципен и последователен български политик. Хора, които виждат в лицето на евродепутата Петя Ставрева новата земеделска надежда, защитник на интересите на българското село и българското земеделие.

Целта на Единния земеделски съюз е да спре измамата и лъжата, пошлостта и обедняването на селата и малките градове, а основният му приоритет е да работи в интерес на трудовия бизнес и на националното родно производство, за сигурност на българските граждани – пенсионери, работещи и служители.

Съборът на 14-ти юни слага началото на същинското обединение на земеделците – обединение на хора и идеологии, а не на лидери, букви и бизнес - сдружения.