Да ни е честита, сита и умита Новата надежда № 2008 – едновременно след и предизборна. Да ни се сбъднат почти всички несбъднати блянове, че да остане мъничко и за по-после, ама не най-натам!

Б.Б. да не позволява да падне и една снежинка. Е.Е. да не позволява да падне и една речна дига! С.С. да не позволява да се вдигне и една „неоснователна” стачка!

Да „кремират” Кремиковци! Да подхванат заводи за отпадъци! Да завършат предсрочно де що има магистрала, метро, тръбопровод, естакада, АЕЦ, каскада и всичко, от което може да се „пълнее” икономически, структурно и геополитически. Защото там има за всички, за всички – е, не по-равно, но за всички. И за мишоците, и за смоците, и за лъвчетата, и за тигриците, и за гибоните, че даже и за муфлоните и мравоядите, но най-много има за СОКОЛИТЕ! И това изглежда най-логично... Щото всеки СОКОЛ, който каже на мечката „Мухльо”, може да си вземе най-много. Така е – без крясък, а тихо! Алъш-вериша не е от вчера. Работи. Работил е и ще работи.

Възродителен, но не Лайпцигски е имало  /виновници, извинения, сега братя, съидейници, съратници, България.../.

Батак и кръв и смърт и черкви Божии е нямало, колеги!

Е, ай сиктир, да те е срам, че има хора, дето плюят на паметта българска. Ама таман ни е – на нас или на него, или на другите...

Но казват, че никой не може да бъде унижен, без негово съгласие.

Също казват, че когато Господ давал земята на хората, българите закъснели, та той им дал парченце от Рая.

Но дяволчето, дяволчето рекло: „Да бъде поробвана тази земя – и от чужди, и от свои.”

Та имаш ли сили да ...???  Да, да, точно.