Прочетен: 3361 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 03.01.2008 11:36
В навечерието на най-светлия празник – Рождество Христово идва време, когато всички трябва да направим равносметка сами за себе си. Имаме ли страх от Бога и срам от хората и докога ще търпим унижение и ще въвеждаме другите в заблуждение. Колко време е необходимо да се гради доверието в НЕЩО, за което всички земеделци мечтаят и колко е дълъг мигът, в които някой разбира, че това НЕЩО е химера.
Защо България не вярва на сълзи – на последователите на онзи, който навремето извади страната от кризата след поредната национална катастрофа, на онзи другият, който живя един живот на борба, една борба на живот и смърт, на онзи третият, който даде в жертва и себе си, и брат си и цялото си семейство за демокрацията и за съюза. Защото всички тези последователи си имат различни пътища – верни единствено и само на тях самите - поединично, никога заедно!
Какво направи нашата организация? Не разпиля ли във времето огромния потенциал, който имаше?! Не подведохме ли ние нашите си?! Можем ли да кажем - станалото, станало. Никой не може да бъде унижен без негово съгласие. Ние няма да позволим повече земеделци да бъдат унижавани и това трябва да стане ясно на всички.
През тази година ръководството и лидерите дадоха път на младите в организацията - път в Европа и път в страната. Какво направихме ние – оправдахме ли това доверие? Истината е, че за разлика от Европа, в страната нямаме представяне, което да отговаря на достойнството на организацията. И понеже сме на ръба между оцеляването и забвението, е нужно да работим така, сякаш от нас зависи съдбата на цяла България, а не само собствената ни съдба. Да работим като гледаме с десетилетия напред, а не само до следващите злощастни избори. Да вървим с гордо изправена глава, защото останахме малцина, но почтени. И защото на Славовица дадохме обещание на хората и обет пред Господа, че всички истински земеделски сърца ще бият в един ритъм – под един покрив и едно знаме! И който пречи това да се случи, няма право да нарича себе си земеделец. Да върви и да вземе със себе си всички дребни душици, които използват името на организацията единствено и само за лични облаги.
Но стига! Макар годината да беше тежка, белязана от поредното разцепление, времето доказа, че ние сме били, сме и ще бъдем. Независимо от липсата на регистрация, можем със сигурност да кажем, че имаме ОРГАНИЗАЦИЯ. Имаме и своите успехи. Бъдещето зависи само и единствено от всеки един от нас – от името му, неговата чест и честта на неговото семейство, така както е било, е и ще бъде.
Обещаваме да не разпиляваме повече енергията си за неща, в които не вярваме за сметка на отношенията си с браншовите организации и земеделските производители, за сметка на общественозначимите проблеми на страната и хората, за сметка на нашите си членове, засвидетелствали предаността си към организацията и към страната. Да започнем да правим реална политика, насочена към интересите на хората и подобряването на качеството на техния живот, тук – в България.
Декларираме, че никога няма да влезем в безпринципна договареност, проект или сътрудничество и винаги ще останем верни на идеологията и ценностите на организацията. Защото неспазването на ясно заявена политическа линия, както в голямата, така и в младежката организация, е причината за незавидното състояние на съюза.
Да не изхвърляме и бебето с мръсната вода, но и да не го оставяме да изстине.
Да се вслушаме в гласа на хората и да се помолим здравият разум да надделее!